История за детски дрехи и играчки

Публикувано от Ивета 12/04/2016 0 Коментар(и) Новини,

Днес ще ви разкажем историята на един парен локомотив, един камион и един 3/4  панталон за момиче. Важно е, че е за момиче, ще разберете защо. От героите в днешния ни разказ си личи, че това ще е една шантава история за една още по-странна дружба.
Имало едно време в една далечна земя един стар парен локомотив. Той бил много работлив и през целия си живот се трудил неуморно, затова сега се пенсионирал и се наслаждавал на спокойните си старини. Е, тук-таме се обаждала по някоя ръжда, изскърцвало някое колело, но това в никакъв случай не нарушавало спокойствието и щастието на стария локомотив.

 

детски дрехи, дрехи за момичета и момчета


Малко по-нагоре в една съседна област живеел един стар камион. Той също бил работяга на младини и хич не искал да си признае, че остарява, затова още служел усърдно на господаря си, макар и не толкова бързо и устремено, но вярно и с мерак. Господарят му, който живеел сам с малката си внучка и ловното си куче, знаел, че камионът му е стар, но така бил свикнал с него, че за нищо на света не искал да се разделят.

 

 

детска дреха за момичетаМалката му внучка пък имала един лилав 3/4 панталон, който й бил толкова любим, че го сваляла само, за да го пере.
Един ден панталонът висял на простора. Задухал силен вятър и отвял панталона върху каросерията на камиона. Никой не забелязал какво се случило и след малко господарят се качил на камиона и потеглил. В този ден той трябвало да отиде до съседното село, за да товари някаква стока.

 

 

детски дрехиПодкарал камиона, свирукайки си икогато стигнал до селото, го паркирал точно до парния локомотив.
- Здравей!, казал локомотивът на камиона.
- О, здравей! - отвърнал камионът.
- Какво те води по тези земи? - попитал локомотивът. Тук отдавна вече никой не идва.

- Господарят ми има работа тук. С него дойдох.
- Оо, здравейте!- обадило се едно тънко гласче от каросерията на камиона.
- Кой е там?, зачудил се локомотивът.
- Аз съм един 3/4 панталон за момиче, и по-точно на едно малко момиче, което е внучка на господаря на камиона. Значи съответно аз съм много важна персона!
- Хмм, а защо си тук?- попитал локомотивът.
Панталонът разказал своята история.
- Хайде, да бъдем всички приятели!-изведнъж възкликнал камионът.
- Но ние сме много различни.- рекъл локомотивът.
- Е, какво от това? - ентусиазирано извикал панталонът. Нима дружбата между различните е забранена?! Не е ли по-важно, че се харесваме и се разбираме?
- Имаш право, госпожице Панталон! Вие, дамите винаги казвате умни неща!- прокашлял се старият локомотив.
- Чудесна идея! Всеки път, когато идваме с господаря ми по работа тук, ще вземам и госпожица Панталон и ще се виждаме и ще си говорим!- зарадвал се камионът.
От този ден нататък Камионът, Локомотивът и госпожица Панталон станали неразделни приятели! Виждали се често и никога не обсъждали различията си. За тях не било важно, че са различни един от друг, че имат различен произход и родина, за тях било важно, че се разбират и обичат!

Остави коментар

Web Analytics